Грешките са най-ценните ни уроци
Цветин ме научи да обичам себе си и като актьор, и като човек * Свързвам началото си в музиката с това, че нямах никакви страхове
- Камелия, от 18 февруари ще търсиш за втора поредна година Гласа на България по bTV. Казваш, че за теб е значим живецът в един реализатор, първичната страст. Какви други качества те накараха да обърнеш стола си на кастингите на мрачно?
- Специфичност на тембър, мощ, убеденост на пеенето, добра подготовка, характерност. Удивителен е напорът на чужденци тази година. Имаме хора от Русия, Армения, Испания, даже Америка...
- С какво си обясняваш тази инвазия на чужденци тъкмо в българския формат?
- Харесал им е доста предният сезон, който са гледали, хармонията сред треньорите. Борим се за най-хубавите гласове и в това време имаме почит един към различен, а след това към този момент и отговорно отношение към всеки от участниците в тимовете ни.
- Миналата година беше запалила Поли, Графа и Лечев по здравословното хранене. Мисля, че пиеше един коктейл със звучното име зеленьош. Продължаваш ли да гладуваш по 32 часа седмично?
- Сега, като бях в Америка 45 дни, стопирах с този режим. Много съществено беше натоварването, доста вътрешни полети и аз с моя боязън от хвърчене нямаше по какъв начин и гладна да остана - напълно щях да рухна! Като се прибрах през декември, започнах да карам на вода по 24 часа, тъй като програмата ми беше доста натоварена по празниците. Иначе по отношение на здравословното хранене - аз по този начин пребивавам, не съблюдавам някакви режими. Пия ги тия зеленьоши към момента, имат усет на люцерна. Те са цялост от треви, които ти набират протеин - прахов, конопен, оризов. Била съм и веган, и вегетарианка и разбрах, че животът е самостоятелно премеждие и човек би трябвало да откри своя баланс и приятност от него, тъй че не изключвам изцяло месото. Ям го обаче съвсем в празничен режим, най-много един път месечно. Организмът не разграничава пържолата от тревата, той търси съставката, която му оказва помощ да действа обикновено.
- Разкажи ми за твоя старт в музиката в интервала, в който риалити форматите бяха мираж и народът слушаше „ Огън момиче “ на аналогови касетки. С какво свързваш първите си стъпки в кариерата – като старания, страхове, първи записи?
- Свързвам началото с това, че нямах страхове. Че касетофонът, който татко ми беше купил, въртеше до дупка първите ми записи. Опитвах се да си опознавам гласа в профил и не се харесвах несъмнено. Имах огромно предпочитание да протоколирам, беше ми по-лесно и от позиция на текстовете, тъй като аз не бях пяла нищо още и всеки текст ми даваше нова тематика, до момента в който в този момент от позицията на опита към този момент започваш да търсиш, с цел да не се повтаряш. А търсейки, от ден на ден си задаваш въпроси и се объркваш. Тогава аз не знаех какво е боязън. Отивах в студио и гледах да изкарам страст за дадената ария. Докато в този момент, когато хората изградят едни упования към теб, става по-трудно за мен.
- Спомням си едно твое посещение в „ Как ще ги стигнем “, смятай по кое време е било – Балканската война...
- Да, това беше извънредно предаване за мен, тъй като тогава се борех с моето терзание. Имах две такива прословути появи в тв ефир, едното в „ Как ще ги стигнем “, другото при Слави в „ Хъшове “...
- Тодор Колев ти подари пожарогасител като задявка с името на първия ти огромен шлагер.
- Да, тогава се състезаваха, с цел да има задявка – Годжи излезе с букет, Слави цвете в саксия...Тогава смятах появяването си в тези излъчвания за голяма неточност, само че след това се научих да преглеждам грешките като скъпи уроци. Тогава видях да вземем за пример, че когато съм обезпокоена, не мога да пея, трепери ми гласът. Зрителят мисли, че съм подправена, а аз бях несигурна. Тръгнах на уроци при възпитател, научих се да пея диафрагмено и нещата станаха толкоз разнообразни, че към този момент над 12 години пея единствено онлайн по моите участия.
- Споменът ти от общуването с Тодор Колев какъв е?
- Когато човек е артист и в душата си, някак те подготвя да се чувстваш уютно, умерено. Аз бях толкоз блокирана от терзание, позор и напрежение, че това са ми единствено едни бегли мемоари, само че все пак ми е останал споменът за тази хубава сила, за възприятието му за комизъм.
- Казваш, че Цветин те е научил на самообладание. С какво друго те обогати връзката с него?
- Той ме научи да заобичам себе си. Да се одобрявам такава, каквато съм - със своята уникалност и дефекти. Макар че съгласно мен човек няма дефекти, просто всички сме разнообразни. Ние се стремим постоянно да подобрим себе си, само че какво значи това - ние сме такива, каквито сме. Хармонията сред нас е развой с струпване, резултат от оправянето с десетки обстановки и доста говорене. Преди да срещна Цветин, разбирах любовта през това да получавам, а той ме научи да опозная любовта посредством предоставяне. Относно търпението – да, той е моят преподавател и там. Аз бях ужасно сприхава и нетърпелива, може би тъй като отраснах единствено дете. Но той ме научи да съм по-бавна, даже на изявленията да съм по-бавна, с цел да мога да се слушам какво приказвам. Да бъда постоянно сега, а не да изхождам от остарели реакции от предишното.
- В самото начало, когато това по-малко от теб момче е било в казармата, а ти си го чакала, усещала ли си на интуитивно равнище, че той е твоят човек? Че тази обич е огромната?
- Знаеш ли, когато човек е в действителност влюбен, той не мисли. Този интервал е розов, хубав, благополучен. Никога не съм се замисляла, че няма да сме дружно. Имала съм такива терзания, когато той отиде в казармата, тогава таман бяхме решили да се гаджосаме съществено, в случай че по този начин мога да се изразя, тъй като той е по-малък от мен. А настройката в фамилията ми бе, че мъжът би трябвало да е по-големият, с цел да се грижи за дамата. Но ето, от време на време човек не би трябвало да се преценява с клишетата, а да слуша сърцето си. С него се почувствах приключена, спокойна. Оставих се на интуицията си, тя не подведе и по този начин 20 години.
- Ти си хамелеон – постоянно успяваш да изненадаш с истинска визия и във видеата, и в стайлинга си. Коя трансформация до момента ти е била най-трудна и концепцията за това по какъв начин да изглеждаш и какво да се случва, било то в театрално шоу или клип, твоя ли е на 100 %?
- Да, аз доста обичам да се трансформирам. Нямам сложна трансформация, имам моменти, в които показвам положението си по друг образен метод. Когато взех решение да си боядисам косата алена, фризьорът ми се хвана за главата, споделих му: “Така се чувствам, прави го “. После снимах клипа към „ Еротика “ с гола глава, естествено, не се подстригах, беше сценичен грим. Бях по лепенки на гърдите и когато се появих пред Цветин в цялостния ми искра с тоалета и късата руса перука, няма да не помни изражението му. Пита ме: “Ние не прекалихме ли? Как се чувстваш? “, споделих му „ Убийствено добре! “, и той „ Добре, върви да се забавляваш тогава. “ И отидох на концерта в София, който беше част от турне. За мен е значимо аз да се усещам добре и да изразя себе си и на това ме научи Цветин през годините – като искаш това, направи го, без да мислиш за реакциите на другите. Пълно благополучие или хейт с това, което правиш, в никакъв случай няма да има, тъй че сложи себе си преди всичко.
- Огромна ли е разликата сред провокатора Камелия и индивида Камелия?
- Щастлива съм от обстоятелството, че нямам псевдоним, който някак си да ме раздвои. Името ми е Камелия и на сцената съм актьор, който почита публиката си с пеене онлайн и обръщение в това, което прави. В всекидневието заедно съм с вързана коса, доста неглиже, не поставям грим. Не изгубих индивида Камелия през годините и това е може би най-голямото ми достижение.
- Разкажи ми за срещата си с Лепа Брена, която е твой идол от дете. Какво си казахте след концерта, на който я подгрява?
- Аз не бях в положение да приказвам, тъй като същия ден погребах татко си. След като на човек му се случват такива тествания, значи е подготвен да ги преживее. Буквално от погребението минах през София да ме гримират, с цел да ми скрият подутите очи от цялата болежка, която денем преживявах. От там тръгнахме за Пловдив, непосредствено се облякох и излязох на сцената. После я срещнах, пожелахме си триумф. Колеги са й споделили какво ми се е случило и тя е декларирала, че желае на идващия път да седнем да си поговорим, тъй като също е изгубила татко си. Казала е „ Това момиче е доста мощен човек “. Срещала съм Лепа Брена още в Швейцария, преди да стана известна тук и да подпиша с компанията, с която работех дълги години, и фантазията ми бе да пея на една сцена с нея.
- Какво си взела като черти от характера на татко си и какво от майка си?
- Аз и образно нося неговия ген, сините очи. Като темперамент съм по-мека, по-споделяща, до момента в който майка ми е по-обрана, по вълк единак. Като дребна все ме обвиняваше „ Ти приличаш на татко си “ (смее се), само че аз считам, че това е плюс. Нося и качества от нейните като непримиримост, увереност.
ВИЗИТКА:
Камелия Вескова е родена на 10 януари 1971 година в Чипровци.
Кръстена е на баба си Петкана. Викали й Кана и от това умалително пристигнала първата писмен знак на името й
Дебютира на сцена на 11-годишна възраст като солист на учебния хор, с който извършва съветска ария
Издала е пет студийни албума
Бързият й инстикт към събеседника, възприятие за комизъм и емпатия я трансфораха в съвършен водещ за общественото токшоу „ Споделено със “ и студиото към един от сезоните на „ ВИП Брадър “ „ Голямата уста “
- Камелия, от 18 февруари ще търсиш за втора поредна година Гласа на България по bTV. Казваш, че за теб е значим живецът в един реализатор, първичната страст. Какви други качества те накараха да обърнеш стола си на кастингите на мрачно?
- Специфичност на тембър, мощ, убеденост на пеенето, добра подготовка, характерност. Удивителен е напорът на чужденци тази година. Имаме хора от Русия, Армения, Испания, даже Америка...
- С какво си обясняваш тази инвазия на чужденци тъкмо в българския формат?
- Харесал им е доста предният сезон, който са гледали, хармонията сред треньорите. Борим се за най-хубавите гласове и в това време имаме почит един към различен, а след това към този момент и отговорно отношение към всеки от участниците в тимовете ни.
- Миналата година беше запалила Поли, Графа и Лечев по здравословното хранене. Мисля, че пиеше един коктейл със звучното име зеленьош. Продължаваш ли да гладуваш по 32 часа седмично?
- Сега, като бях в Америка 45 дни, стопирах с този режим. Много съществено беше натоварването, доста вътрешни полети и аз с моя боязън от хвърчене нямаше по какъв начин и гладна да остана - напълно щях да рухна! Като се прибрах през декември, започнах да карам на вода по 24 часа, тъй като програмата ми беше доста натоварена по празниците. Иначе по отношение на здравословното хранене - аз по този начин пребивавам, не съблюдавам някакви режими. Пия ги тия зеленьоши към момента, имат усет на люцерна. Те са цялост от треви, които ти набират протеин - прахов, конопен, оризов. Била съм и веган, и вегетарианка и разбрах, че животът е самостоятелно премеждие и човек би трябвало да откри своя баланс и приятност от него, тъй че не изключвам изцяло месото. Ям го обаче съвсем в празничен режим, най-много един път месечно. Организмът не разграничава пържолата от тревата, той търси съставката, която му оказва помощ да действа обикновено.
- Разкажи ми за твоя старт в музиката в интервала, в който риалити форматите бяха мираж и народът слушаше „ Огън момиче “ на аналогови касетки. С какво свързваш първите си стъпки в кариерата – като старания, страхове, първи записи?
- Свързвам началото с това, че нямах страхове. Че касетофонът, който татко ми беше купил, въртеше до дупка първите ми записи. Опитвах се да си опознавам гласа в профил и не се харесвах несъмнено. Имах огромно предпочитание да протоколирам, беше ми по-лесно и от позиция на текстовете, тъй като аз не бях пяла нищо още и всеки текст ми даваше нова тематика, до момента в който в този момент от позицията на опита към този момент започваш да търсиш, с цел да не се повтаряш. А търсейки, от ден на ден си задаваш въпроси и се объркваш. Тогава аз не знаех какво е боязън. Отивах в студио и гледах да изкарам страст за дадената ария. Докато в този момент, когато хората изградят едни упования към теб, става по-трудно за мен.
- Спомням си едно твое посещение в „ Как ще ги стигнем “, смятай по кое време е било – Балканската война...
- Да, това беше извънредно предаване за мен, тъй като тогава се борех с моето терзание. Имах две такива прословути появи в тв ефир, едното в „ Как ще ги стигнем “, другото при Слави в „ Хъшове “...
- Тодор Колев ти подари пожарогасител като задявка с името на първия ти огромен шлагер.
- Да, тогава се състезаваха, с цел да има задявка – Годжи излезе с букет, Слави цвете в саксия...Тогава смятах появяването си в тези излъчвания за голяма неточност, само че след това се научих да преглеждам грешките като скъпи уроци. Тогава видях да вземем за пример, че когато съм обезпокоена, не мога да пея, трепери ми гласът. Зрителят мисли, че съм подправена, а аз бях несигурна. Тръгнах на уроци при възпитател, научих се да пея диафрагмено и нещата станаха толкоз разнообразни, че към този момент над 12 години пея единствено онлайн по моите участия.
- Споменът ти от общуването с Тодор Колев какъв е?
- Когато човек е артист и в душата си, някак те подготвя да се чувстваш уютно, умерено. Аз бях толкоз блокирана от терзание, позор и напрежение, че това са ми единствено едни бегли мемоари, само че все пак ми е останал споменът за тази хубава сила, за възприятието му за комизъм.
- Казваш, че Цветин те е научил на самообладание. С какво друго те обогати връзката с него?
- Той ме научи да заобичам себе си. Да се одобрявам такава, каквато съм - със своята уникалност и дефекти. Макар че съгласно мен човек няма дефекти, просто всички сме разнообразни. Ние се стремим постоянно да подобрим себе си, само че какво значи това - ние сме такива, каквито сме. Хармонията сред нас е развой с струпване, резултат от оправянето с десетки обстановки и доста говорене. Преди да срещна Цветин, разбирах любовта през това да получавам, а той ме научи да опозная любовта посредством предоставяне. Относно търпението – да, той е моят преподавател и там. Аз бях ужасно сприхава и нетърпелива, може би тъй като отраснах единствено дете. Но той ме научи да съм по-бавна, даже на изявленията да съм по-бавна, с цел да мога да се слушам какво приказвам. Да бъда постоянно сега, а не да изхождам от остарели реакции от предишното.
- В самото начало, когато това по-малко от теб момче е било в казармата, а ти си го чакала, усещала ли си на интуитивно равнище, че той е твоят човек? Че тази обич е огромната?
- Знаеш ли, когато човек е в действителност влюбен, той не мисли. Този интервал е розов, хубав, благополучен. Никога не съм се замисляла, че няма да сме дружно. Имала съм такива терзания, когато той отиде в казармата, тогава таман бяхме решили да се гаджосаме съществено, в случай че по този начин мога да се изразя, тъй като той е по-малък от мен. А настройката в фамилията ми бе, че мъжът би трябвало да е по-големият, с цел да се грижи за дамата. Но ето, от време на време човек не би трябвало да се преценява с клишетата, а да слуша сърцето си. С него се почувствах приключена, спокойна. Оставих се на интуицията си, тя не подведе и по този начин 20 години.
- Ти си хамелеон – постоянно успяваш да изненадаш с истинска визия и във видеата, и в стайлинга си. Коя трансформация до момента ти е била най-трудна и концепцията за това по какъв начин да изглеждаш и какво да се случва, било то в театрално шоу или клип, твоя ли е на 100 %?
- Да, аз доста обичам да се трансформирам. Нямам сложна трансформация, имам моменти, в които показвам положението си по друг образен метод. Когато взех решение да си боядисам косата алена, фризьорът ми се хвана за главата, споделих му: “Така се чувствам, прави го “. После снимах клипа към „ Еротика “ с гола глава, естествено, не се подстригах, беше сценичен грим. Бях по лепенки на гърдите и когато се появих пред Цветин в цялостния ми искра с тоалета и късата руса перука, няма да не помни изражението му. Пита ме: “Ние не прекалихме ли? Как се чувстваш? “, споделих му „ Убийствено добре! “, и той „ Добре, върви да се забавляваш тогава. “ И отидох на концерта в София, който беше част от турне. За мен е значимо аз да се усещам добре и да изразя себе си и на това ме научи Цветин през годините – като искаш това, направи го, без да мислиш за реакциите на другите. Пълно благополучие или хейт с това, което правиш, в никакъв случай няма да има, тъй че сложи себе си преди всичко.
- Огромна ли е разликата сред провокатора Камелия и индивида Камелия?
- Щастлива съм от обстоятелството, че нямам псевдоним, който някак си да ме раздвои. Името ми е Камелия и на сцената съм актьор, който почита публиката си с пеене онлайн и обръщение в това, което прави. В всекидневието заедно съм с вързана коса, доста неглиже, не поставям грим. Не изгубих индивида Камелия през годините и това е може би най-голямото ми достижение.
- Разкажи ми за срещата си с Лепа Брена, която е твой идол от дете. Какво си казахте след концерта, на който я подгрява?
- Аз не бях в положение да приказвам, тъй като същия ден погребах татко си. След като на човек му се случват такива тествания, значи е подготвен да ги преживее. Буквално от погребението минах през София да ме гримират, с цел да ми скрият подутите очи от цялата болежка, която денем преживявах. От там тръгнахме за Пловдив, непосредствено се облякох и излязох на сцената. После я срещнах, пожелахме си триумф. Колеги са й споделили какво ми се е случило и тя е декларирала, че желае на идващия път да седнем да си поговорим, тъй като също е изгубила татко си. Казала е „ Това момиче е доста мощен човек “. Срещала съм Лепа Брена още в Швейцария, преди да стана известна тук и да подпиша с компанията, с която работех дълги години, и фантазията ми бе да пея на една сцена с нея.
- Какво си взела като черти от характера на татко си и какво от майка си?
- Аз и образно нося неговия ген, сините очи. Като темперамент съм по-мека, по-споделяща, до момента в който майка ми е по-обрана, по вълк единак. Като дребна все ме обвиняваше „ Ти приличаш на татко си “ (смее се), само че аз считам, че това е плюс. Нося и качества от нейните като непримиримост, увереност.
ВИЗИТКА:
Камелия Вескова е родена на 10 януари 1971 година в Чипровци.
Кръстена е на баба си Петкана. Викали й Кана и от това умалително пристигнала първата писмен знак на името й
Дебютира на сцена на 11-годишна възраст като солист на учебния хор, с който извършва съветска ария
Издала е пет студийни албума
Бързият й инстикт към събеседника, възприятие за комизъм и емпатия я трансфораха в съвършен водещ за общественото токшоу „ Споделено със “ и студиото към един от сезоните на „ ВИП Брадър “ „ Голямата уста “
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ